Кюстендил отбеляза 33 години от трагичната смърт на великите алпинисти Людмил Янков и Стоян Наков, загубили живота си по време на тренировъчен лагер в подножието на връх Камилата в Рила планина.
С минута мълчание и падане на колене паметта на Янков и Наков почетоха представители на институции, общественици, граждани, приятели и роднини на двамата алпинисти. Венец от името на Областна администрация – Кюстендил поднесоха губернаторът Виктор Янев и Василка Манчева – директор Дирекция „АКРРДС“.
Венци и цветя бяха положени също от кмета Петър Паунов и неговия екип, Общински съвет – Кюстендил, представители на Туристическо дружество „Осогово“ и др.
Организаторите от ТД „Осогово“ припомниха част от подвизите на двамата алпинисти. Людмил Янков е още помнен и обичан в Кюстендил, където е живял и работил. Обявен е за почетен гражданин на града, улица и писта в планината „Осогово“ носят неговото име, а близо до дома му е издигнат паметник. В града има и Музей на алпинизма, където можем да видим раницата, с която е бил на Еверест. Янков показва, че не знае какво значи предел на човешките възможности, когато изминава 1330 метра, при – 40 градуса по най-трудния маршрут, известен като Жестокия път към Еверест, но, за жалост, не стига навреме до другаря си Христо Проданов, който остава завинаги на Еверест и в историята на алпинизма. За Людмил Янков можем да кажем и друго: че е най-добрият алпинист сред поетите и най-добрият поет сред алпинистите. През 2017 г. излиза книгата „Върхове и хора“, която събира всичко написано от него. Съдбоносно или не ден преди фаталния си край, той пише: „Дълго летях… Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан… Не ме беше страх… Болеше ме само… Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми… Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца… Нямаше време… Стремглаво летеше срещу мене Снегът“.